TEDxBG се организира за втора поредна година и след като посетих тазгодишното събитие, още веднъж съжалих, че съм пропуснала първото от миналата година. Защото TEDxBG е преживяване, до което всеки трябва да се докосне и да изживее. Защото TEDxBG е събитието, което е в състояние да те зареди за поне една година напред с позитивни емоции, усмивки и вяра в успеха. Защото TEDxBG те събира и те запознава с хора, които вярват и искат да променят света. Защото TEDxBG те кара да вярваш в „силата на идеите”!
Благодаря на Алекс, Ники и Теди, на всички спонсори на събитието, както и на всички останали, които направиха това изживяване възможно!
Няма да говоря за организацията, която беше безкомпромисно добра. Нито искам да преразказвам лекциите, които в най-скоро време ще бъдат качени на официалния уеб сайт на от TEDxBG 2011. Исках да споделя някои от идеите, които завладяха съзнанието ми и обсебиха вътрешния ми мир, карайки ме да се замисля аз как бих могла да помогна за промяната на този свят и статуквото, в което сами се поставяме?
Владимир Донков и неговите outdoor фотографии и Явор Джонев, заменил успешния си софтуерен бизнес, за да се отдаде на (новата парадигма) в образованието бяха хората, които ме заредиха най-много и ми доказаха, че „има светлина в тунела”.
Владимир се занимава с фотография, снимайки основни полярните фиорди и от неговата лекция си записах три изключителни прозрения:
- „Всичко е много, много лесно, когато нямаш друг избор.”
- „Когато преследваш мечтите си, трябва да следваш пътя, когато привидно няма друг път.”
- „Няма невъзможни неща!” Стига да искаш нещо силно, да мечтаеш и да вярваш в него, „няма невъзможни неща. Най-трудното и най-големият риск е да направиш първата крачка. Не просто да започнеш, не просто да направиш една крачка, а да направиш една и следващите сто. Да се решиш и да си скъсаш гъза от работа.” Ако си готов на това, ще намериш в себе си сили да вървиш мокър с 40 кг раница на гърба из полярни фиорди, където най-близката болница е на 50км път с лодка (!) , ще намериш пазар за работите и си ще успееш да постигнеш мечтите си.
Голяма част от снимките и преживяванията на Владимир, които той сподели с нас, могат да бъдат открити в неговия блог: http://horizontal.verticalshot.com.
Думите на Явор Джонев ме докоснаха най-силно. Не знам дали причината за това е еднаквостта на начина, по който възприемаме света около себе си или защото у дома имам един четири-годишен младеж, който всеки ден ме сблъсква или по-скоро блъска в „свещения слон на образованието”, както го нарича Явор.
Не си мислете, че отглеждам дете-гений, не е тръгнал на училище, но възпитателните и образователни методи, разпространени в детските градини са не по-малко тревожни и депресиращи децата ни от това, което ги очаква в училище и това, което разкри като статукво и Явор.
Вместо да бъдат „обичани и приемани безусловно”, децата ни биват наказвани в ъгъла от изнервени и апатични лелки.
Вместо да бъдат „насърчавани да се чувстват свободни, да изпитват самоуважение и да могат да се самоопределят”, те биват вкарвани в рамки и порядки на това какво е добро и лошо (според колектива и същите тези лелки).
Вместо да се учат на „сътрудничество и колективност”, те играят на игри с победители и победени.
Вместо да бъдат „честни, да се доверяват на своите преподаватели (възпитатели) и да изпитват взаимосвързаност”, те се страхуват от тях.
Вместо да изпитват „щастие, здраве и чистота” – те са отегчени.
Не могат да бъдат „цялостни личности в цялостен цвят”. Не изпитват „съзидателност, вътрешен интерес и творчество и не развиват способности за мислене и усещане”. Средата, в което са поставени в момента децата ни, тръгвайки на училище децата не ги прави част от една „структурирана среда, където преподавателите им се вслушват и интересуват” от това какви умения имат децата, какво им харесва и какво не и най-вече – защо?
Предизвикателството, което Явор отправи към всички ни се съдържаше в програмата Jump Math на John Mighton и във въпроса, с който той приключи представянето си: „Как ли би изглеждало обществото ни ако всички можехме?”
Добрата новина е че в момента има два пилотни класа, които се обучават по тази програма и това ми дава надежда, че един ден и моето дете ще има шанса да е по-разбрано, по-обичано и по-ценено, когато тръгне на училище. Имаме още 3 години до този момента, така че стискайте палци. 
Каузата, която Явор подкрепя продължава вече години наред, така че открих видео с идеите, които той защитава. За всички, чиито интерес предизвиках:
http://vbox7.com/play:34ae9da4
Още за каузата на Явор Джонев на http://progresivno.org.
Темата на Явор се преля съвсем естествено в идеите, които защити най-динамичния и най-забавния презентатор в рамките на TEDxBG 2011 – Стийв Кайл. Всичко, което не сме и за което говори Явор, засягайки образованието, рефлектира върху живота ни като цяло и върху нас като общество. Всичко, което не сме, ни превръща във всичко, което сме– най-НЕобразовани, най- НЕщастни и с най-ЛОШО здравеопазване.
Вместо да играем и да се забавляваме, ние сме се превърнали в скучни и отегчени граждани, които не смеят и не знаят, не се интересуват и не задават въпроси. Водени сме от наложени ни норми и порядки, а децата оставяме да ги възпитават бабите (или лелките в детските градини), т.нар the baba factor.
Същата тази апатия ни кара да си затваряме очите пред каузата на Яна Бюрер Тавание и Хелзинския комитет.
Яна работи към Хелзинския комитет и се занимава с проблемите около домовете за деца и възрастни с умствени увреждания. Според данните, които те са събрали през 2010г. – 3700 възрастни и 1300 деца умират всеки ден, забравени и неглежирани в домовете. Ежедневно там угасва поредният човешки живот, без никой да се интересува защо, как и дали тази поредна смърт е можела да бъде предотвратена.
Яна и Хелзинксият комитет предоставиха на всички участници в TEDxBG по една картичка, която всеки от нас беше помолен да изпрати по пощата на Министерството на труда и социалните грижи и на Главна Прокуратурата, за да попитаме „Защо?” и да напомним на институциите, че не само ги ГЛЕДАМЕ, но и НАСТОЯВАМЕ. НАСТОЯВАМЕ децата да бъдат изведени от институциите и НАСТОЯВАМЕ да бъдат разследвани всички престъпления в детските домове.
Тази инициатива беше продължена и привнесена от Събина и „Ентелегентно” в дигиталното пространство с молбата всеки от читателите на блогосферата да изпрати картичката като имейл на същите тези институции задавайки същите въпроси и изпращайки същото послание.
Аз сега ще помоля за същото – нека изпратим по един имейл с прикачена картичката и нека попитаме ЗАЩО. Нека НАСТОЯВАМЕ и нека подпомогнем Хелзиксия комитет в спасяването на тези 5000 души, които всички като че ли предпочитаме да забравяме и пренебрегваме.
Картичките и мейл адресите могат да бъдат открити на страниците на „Ентелегентно”, а подробна информация за обществената кампания за наказване на виновните за престъпленията в българските институции за деца с увреждания, подета от Хелзинския комитет и Яна, можете да намерите тук: http://forsakenchildren.bghelsinki.org/
И за да не завършвам тъжно, искам да ви поканя на театър. Но не на какъв да е театър или на коя да е пиеса, а на Импровизационен театър Хахаха.
Хахаха е първата група по импровизационен театър, а момчетата, които участват в групата са дипломирани актьори. Представленията, които изнасят са изключително различни, забавни и наистина ще ви накарат да се смеете със сълзи на очите. Освен това считам, че голяма част от игрите които пресъздават в представленията са прекрасни тийм-билдинг тактики, но за това друг път.
Остава ми единствено да се надявам, че Хахаха ще изнесат скоро представление и във Варна и че догодина отново ще има какво да пишем TEDxBG.
Още писанията на блогърско войнство за TEDxBG 2011:
- TEDxBG 2.0,
- Размисли след TEDxBG,
- TEDxBG 2011,
- Още веднъж: TEDxBG 2011,
- TEDxBG – за втори път,
- TEDxBG 2 – вече традиция,
- На какво ухае* TEDxBG,
- Вдъхновяващият TEDxBG 2011
- Водопроводът в наш’та махала
- TEDxBG през 2011 година. Храна, образование, Непал, Гренландия и психология,
Снимки: http://www.flickr.com/photos/tedxbg, фотограф: Христо Бояджиев
Ще ми се да вярвам, че той би могъл да е бъдещият.
Колкото до идеите му, имам бета-тестер вкъщи и това ми дава увереността, че е прав и че това е по-рационалния начин за комуникация и обучение на деца. Ако към каузата и идеите, които Явор защитава се добавят и методиките на Едуард де Боно, смятам, че образованието ни ще изглежда по-един много по-различен начин, а децата ни ще бъдат по-открити за света и уверени в собствените си умения.
@Ицо: чудих се откъде ми е познат…
Но тогавашния разговор ме остави по-пълна с идеи, не знам… Опитах се да му следя мисълта, но някак си не ме грабна на 100%.