Периодично в интернет започваме разни мрежови игри, които аз лично намирам за изключително интересни, тъй като илюстрират по един прекрасен начин вирусния ефект, който може да притежава една идеи стига да е представена по правилен начин. Всички знаят афинитета ми към маркетинговите комуникациите 
Поредната заигравка е дело на Поли, a Поли е човек, на когото не мога да откажа нищо 
(признавам си в ефир, защото съм убедена, че няма да злоупотреби).
Предизвикателството, което тя ми отправи е да си призная защо блогвам?
Пиша в markbit.net
- Отчасти, защото съм есхибиционист. Явно не съм от хората, които се притесняват да не се изложат. Винаги съм имала собствено мнение и виждане по въпроса, което на всичкото не съм се свеняла никога да изложа на общо достояние. Вярно, понякога това ми е носело повече негативи, отколкото позитиви, но ….. „вълкът козината си мени, нрава не”, оправия няма.
- Отчасти, защото всяка статия, която съм написала е проблем, който ме е вълнувал или е нещо интересно, което ме е впечатлило и съм искала да споделя.
- Понякога наистина ми липсва контакта със съмишленици, или поне ми липсваше. За последните 3-4 месеца, от приблизително толкова съществува markbit.net се запознах с толкова много хора, с които можем да си говорим с часове на общи теми, за маркетинг, че не знам дали изобщо мога с думи да опиша колко щастлива се чувствам
- Все повече блогът започва да се доближава до мое портфолио и да опосредства запознанството ми дори с нови клиенти
Защо този блог се казва е-Marketing Blog?
Всъщност при името на моя блог няма нищо специфично – интересувам се от маркетинг, в частност интерактивен маркетинг и пиша за него.
Каква е специалната съставка?
Всяка статия и всеки ред, който съм написала и съм се осмелила да публикувам е бил насочен към моите приятели, познати, колеги и клиенти. Аз пиша за хора, които познавам и които бих искала да познавам, във всеки ред аз влагам частица от себе си и от собствения си свят, защото ми е приятно да комуникирам с хора, с които говорим на един език. Аз пиша по начина, по който говоря с моето обкръжение. Старая се да използвам думи прости и да не се правя на многознайко, защото определно има още много какво да уча – не знам дали изобщо някога ще имам смелостта да кажа, че знам всички тънкости и тайни в маркетинга. За сметка на това обожавам работата си и сферата, в която работя се чувствам на моето си място, затова влагам любов във всичко, което правя. Мисля, че ЛЮБОВТА е моята тайна съставка.
Жалко, вече не е тайна, всички вече я знаете!
А сега Вие – г-н Петров, г-це Викулова и г-н Емо Минев, вие защо списвате вашите блогове?
Из Facebook:
Evgeni K. Vittlyemov: Confession
Gergana Kabaivanova: Много обичам да чета статиите ти. Продължавай все така, Иве!
То за това си трябва не само есхибиционизъм (Ха!), но и умение да се изразяваш, да имаш нюх за темите, да постнеш на точното място в точното време – все неща, които на теб ти се отдават
Гери, много ти благодаря за високата оценка!
Благодаря ти, Иве, че сподели с нас своите мотиви да блогваш.
Макар и отскоро със собствен блог, ти печелиш много по-читатели с информираността и иновативния си начин на мислене! Продължавай все така!
Аз ти благодаря, Поли – за отправеното предизвикателство и за милите думи!
Отговорът на Лиди можете да прочететe туК; http://effective-web-collaboration.blogspot.com/2009/11/blog-post.html
Благодаря ти, Иве, за предизвикателството.
Спорна работа на Markbit. 
))
Самопризнах си (почти) всичко, госпожо Атанасова:
http://blogatstvo.com/internet/net-things/why/
г-н Петров
Благодаря, че откликна!