Aside

Зaщитен ли е интернет бизнеса от правна гледна точка?

Защитени ли са авторските права на блога ми?
Уредени ли са отношенията ми с посетителите и потребителите?
Какво би станало при съдебен спор?
Обработвам ли лична информация, когато посетителите се регистрират на сайта ми?
Трябва ли да се регистрирам в Комисията за защита на личните данни?
Коя информация се води лична, според Закона за защита на личните данни? Как се сключва онлайн договор?
Сключвам ли несъзнателно договори онлайн?
Кои от тези договори са валидни и кои – не?
Как да защитя домейна си от правна гледна точка?

Ако имате блог, онлайн магазин или просто бизнес с присъствие в интернет, най-вероятно търсите отговор на някои (или всички) от тези въпроси. Настоящата статия ще се постарае да внесе малко повече яснота по темата.

Когато човек стартира блог, корпоративен сайт, или друг онлайн бизнес, правната рамка, която засяга онлайн частта от бизнеса му често остава на заден план. Това е така от една страна поради фокуса върху чисто оперативната страна на новата дейност, но изаради малкото и разпръсната информация, която съществува по отношение на правните аспекти на електронната търговия в България. Подробното изучаване на правото в областта на информационните и комуникационните технологии все още е проблем на българското юридическо образование, въпреки че вече има някои, малко на брой, но доста добри курсове в областта. Темата е обширна и в никакъв случай не може да бъде изчерпана в рамките на една статия, но дори отбелязване на ключовите аспекти може да бъде полезно като отправна точка.

Нормативна рамка

Нормативната рамка на електронната търговия в България се съдържа в Закона за електронна търговия (ЗЕТ), както и в редица по-общи актове като Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), Търговски закон (ТЗ), Закон за защита на потребителите (ЗЗП) и други. Истината обаче е, че технологичното развитие и съпътстващите го социално-икономически отношения, в това число бизнесът в интернет, често изпреварват нормативното уреждане на новите области, така че, когато даден нов закон или изменение е вече в сила, пазарът и технологиите вече са поставили плеяда от нови въпроси за решаване.

Видовете договори в интернет и как се сключват?

Въпреки че онлайн договорите не са изрично уредени в българското законодателство, те са валидни, ако са спазени общите правила за сключване и валидност на договор. Трябва да се има предвид, че договори, за които се изисква нотариална форма, не могат да бъдат сключени по електронен път. По отношение на договори, за чиято валидност законът изисква писмена форма, електронният метод за сключване е приложим, но страните по договора трябва да знаят, че ако не са използвали електронен подпис (по смисъла на ЗЕДЕП), доказването на сключването и съдържанието в случай на съдебен спор, би било по-трудно.

Т.нар. Clickwrap договори са тези, при които потребителят на сайта или услугата изразява съгласието си за сключване на договора чрез кликване на бутон (напр. „ I agree”) или чрез поставяне на отметка, че е съгласен с условията на договора. При тях, потребителят има възможност да прочете текста на условията, преди да изрази приемането си. Съгласно българското законодателство, за да бъде сключен един договор трябва да има оферта и нейното приемане. В този смисъл няма пречка пред валидността на clickwrap договорите, тъй като при тях са налице и двата елемента.

Въпросът с валидността на т.нар. browsewrap договори обаче е по-сложен. В случая става въпрос за договори, които най-общо уреждат въпросите относно ползване на даден сайт и не се предвижда възможност за изрично изразяване на съгласието, което бива дадено единствено чрез браузване през сайта. При тях проблемът идва от трудността за доказване на даденото съгласие, както и момента, в който това се е случило. Въпреки че има множество различни мнения относно browsewrap договорите, може да се приеме, че при наличие на определени условия, те са валидни.

Интелектуална собственост?

Един от най-съществените и често задавани въпроси е относно защита на авторските права и другите права на интелектуална собственост в интернет. По силата на действащият в България Закон за авторското право и сродните му права, авторското право (copyright) върху обекта (статия, снимка, клип, книга, и т.н.), който законът най-общо нарича произведение, възниква в момента на създаването му, като е необходимо то да бъде изразено по какъвто и да било начин в обективна форма. Без съмнение, поставянето му на уебсайте достатъчно, за да се установи, че е било създадено и произведението се ползва със съответната правна защита съгласно ЗАПСП. Носител на авторско право върху даден обект е авторът му, неговите наследници, общо съавторите, ако произведението е създадени в съ-авторство, или работодателят, ако е създадено в рамките на трудово правоотношение и това е изрично уредено в договора. Авторското право продължава през живота на автора и 70 години след смъртта му.

По собствена преценка, всеки, който има онлайн бизнес или просто представителен уебсайт, като носител на авторското право върху съдържанието на сайта си, има право да го използва и съответно да разрешава или забранява използването му. Простото наличие на произведението на друг публично достъпен интернет адрес, без съгласие на носителя на авторското право представлява нарушение. Съществуват различни видове договори или договорни клаузи, приложими за интернет бизнеса, с които авторът предоставя изключителното или не-изключителното право да се ползва неговото произведение при определени условия.

Когато говорим за интернет бизнес и особено за уебсайтове, носителят на авторското право може да избере по какъв начин да бъде уредено използването, възпроизвеждането, промяната, публичния показ и т.н. на част или цялото съдържание на уебсайта и да предвиди неустойки за нарушаване на правата му. Възможно е също да бъде включена клауза, която забранява на потребителите да нарушават чужди права на интелектуална собственост, когато използват сайта. От друга страна той е свободен да разреши например свободно използване на части от текстове, предоставени чрез RSS канал.

Тук следва да се споменат лицензи, като Creative Commons (Share Alike) и GNU GPL, които са част от т.нар. copyleft движение и са създадени като алтернатива на copyright движението. Докато при стандартния copyright договор, носителят на правото запазва всички права за себе си (All rights reserved), то при споменатите договори авторът указва кои права запазва и от кои се отказа. Известен пример за използване на Creative Commons е Wikipedia. Типично за този вид договори е, че в повечето случаи отдават правото на разпространение, промяна и т.н. на произведението без възнаграждение, като същевременно задължават насрещната страна да запази тези права във следващите негови версии и копия.

Защита на личните данни

Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) от 2002 година дава определение на понятието „лични данни” и създава задължения, свързани със събирането и обработването им. Въвежда се и понятието администратор на лични данни и лицата, които попаднат в тази категория имат задължение за регистрация в регистъра поддържан от КЗЛД, преди да започнат обработване на личните данни. Всеки собственик на онлайн бизнес би трябвало да провери дали данните, които събира и обработва от потребителите и клиентите си, влизат в обсега на закона и да вземе съответните мерки. А всяко лице, чиито лични данни ще бъдат събирани и обработвани, трябва изрично да се съгласи с това.

Администраторите имат определени задължения, като например посочените в чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД да информират лицата за целите на обработване на данните, получателите, на които могат да бъдат разкрити, информация за правото на достъп или коригиране на данните и т.н. Включването на клауза в този смисъл в договора между собственика на уебсайт например и неговите потребители, би помогнало за доказване на изпълнение на задълженията съгласно чл. 19 от ЗЗЛД.

Забранено е обработване на лични данни, които се отнасят до здравето, сексуалният живот или човешкия геном. От гледна точка на един блогър например, това означава, че публикуването на блог пост, който коментира заболяване на свой приятел (или напълно непознат човек), ще бъде нарушение на закона.

Изводът, който се налага в заключение е, че освен че създава безкрайни възможности за комуникации и развитие, интернет и неговата всеобхватност, създават условия за безброй ситуации, в които се нарушава закон или чуждо право. Би било от полза на всеки онлайн бизнесмен или просто ентусиаст, както да помисли за уреждане на собствените си права онлайн, така и за ненарушаване на чуждите.

 

Автор:
Десислава Станкова е юрист и сертифициран ръководител проекти (Project Management Professional, PMP) от международния Project Management Institute.
Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски” (2004 г.) и магистърска програма в областта “Law and Technology” в Tilburg University, Холандия (2010 г.).
Професионалният й опит включва както юридически услуги, така и управление на проекти (най-вече IT), като пресечната точка е именно в областта на право на информационни и комуникационни технологии (IT аутсорсинг, електронна търговия, права на интелектуална собственост в IT, защита на личните данни, кибер-престъпления и др.) .
Можете да се свържете с нея чрез уеб сайта: www.desislavastankova.com.

Регистрирайте се за участие в “Летящ маркетинг” и цитирайте промо-кода IVN001 и ще получите специална отстъпка от 15% като читатели на MarkBit.net!

Референции

  1. Georgi Dimitrov. Bulgaria – Cyber Law. International Encyclopaedia of Laws. 2010, Kluwer Law International BV, The Netherlands.
  2. Miroslav Ognyanov, Veneta Donova. Bulgaria – Getting the deal through – E-Commerce 2011. 2011, Law Business Research, London, UK.
  3. Are Browse Wrap (Terms of Use) Agreements Binding. Available at: http://zvulony.ca/2010/articles/internet-law/terms-of-use-agreements-law/
  4. http://en.wikipedia.org/wiki/Browse_wrap
  5. http://en.wikipedia.org/wiki/Creative_Commons

 

About Ивелина Атанасова

Ивелина Атанасова е експерт дигитален маркетинг и онлайн медии. Oсновател и собственик на онлайн медията за web 2.0 маркетинг и бизнес новини NewTrend.bg.. Блогър. Консултант.

, , , ,

Comments

  1. Бисер says:

    Поздравления! Много полезна статия. :)

  2. И аз се радвам, че Деси се съгласи да я напише и ни даде повече подробности за Нормативната рамка на интернет комуникациите, защото все ми се струва, че много подценяваме темата към момента.

Switch to our mobile site