Aside

Пропуснатите бизнес възможности


Почти всеки ден, когато ходя на работа в офиса обядвам в едно и също заведение, което е в непосредствена близост. И почти всеки ден срещам едно момиче, което продава цветя, за да преживява семейството й. Девойката е типичният пример за търговец, специализиран в директните продажби – тя е винаги усмихната, но не прекалено, не е натрапчива, предлага ти да си избереш китката, която най-много ти допада и дори да си сглобиш сам „от най-прекрасните цветя” в кошничката, за да ги подариш на своята дама. Възхищавам й се! Занимава се с това от години и вече е станала истински виртуоз в професията си.

Когато я видях онзи ден обаче се замислих. Замислих се за пропуснатите бизнес възможности.
Ако при едни и същи условия, човек можеше да печели не 10лв., а 10 000лв. какъв щеше да е изборът му?
Защо тогава тази дама продължава да продава цветя на едни и същи хора, по един и същи начин, в едни и същи заведения, по едно и също време?

Какво я спира да бъде по-успешна и да отвори собствен магазин например, за да не й се налага да обикаля студените и заснежени улици през зимата? Магазинът би могъл да е дори виртуален, в случай, че вече сте готови да ми опонирате с липса на средства за наемането и аранжирането на помещение.

Според Брайан Трейси в живота съществува правилото 10/90 или първите 10% от времето, което инвестираме в откриването на основните закони, принципи, правила, методи и техники за успешно действие в каквато и да е посока, ни спестяват 90% от времето и усилията, което ни е необходимо, за да постигнем целите си.
А вие спомняте ли си кога за последно инвестирахте 10% от деня си, за да анализирате нови бизнес възможности?

About Ивелина Атанасова

Ивелина Атанасова е експерт дигитален маркетинг и онлайн медии. Oсновател и собственик на онлайн медията за web 2.0 маркетинг и бизнес новини NewTrend.bg.. Блогър. Консултант.

Comments

  1. Диспечер says:

    Ама ти да не си малоумна.. Не си ли чувала че не всички хора са алчни..

  2. Диспечер says:

    все пак я попитай дали е съгласна да я финансираш и да бъдете съдружници в начинание което зависи от нейният опит и твоето образование и финанси.

  3. Диспечер says:

    и не подчинявай хората.. Те дават толкова колкото могат.. Винаги е така..

  4. интересна история.
    Принципа също е интересен.

    Защо не попиташ таиз жена, защо не промени начина по-който работи?

    Ще е интересно какво ще ти отговори.

  5. Мисля, че зная за кое момиче говориш. Живят цялото семесто в един апартамент с щори, които и денем не се вдигат.

  6. Ивелина Атанасова says:

    Странна реакция. Би ли ми дал дефиниция на “алчен човек”, кога се счита, че човек е алчен и защо бизнесът и възможностите, които дава трябва непременно да се считат за “алчност”, въпреки пазарната икономика на обществото, в което живеем?

  7. Ивелина Атанасова says:

    Дамата е изключително добре известна във Варна, така че всеки който е от града, мисля вече разбра за кого говоря. Знам, че положението им е изключително тежко, но също знам, че имат няколко безкрайно красиви, умни и работливи деца.

  8. Евлоги says:

    Има и едни момичета дето продават картички. Отпреди 15 години ги помня още тогава едното, което сега е голямо обикаляше и продаваше книги и май баща им или някакъв чичак ги наставляваше отстрани. Сега малкото продава картички, а тва голямото го наставлява отстрани. Влачат се по заведенията и досаждат на хората. За мен това е откровена просия, на кой са му притрябвали мърлявите обвити в целуфан картички? Освен това като не искаш да си купиш и то продължава да мънка купи си…купи си….За какво ми е картичка? Поне да продаваха някакви забавни стоки или нещо такова….За мен това е начин да си прикрият просията. Те не се интересуват аз как си плащам кредита и че за мен 2 лв също са нещо въпреки че съм седнал в заведение веднъж месечно да пия една бира…

  9. Евлоги says:

    Тоя пък Диспечер още явно си живее с представите от комунизма – алчни търгаши :)

  10. Ивелина Атанасова says:

    С удоволствие бих я попитала някой път, стига да съм сама, защото винаги я срещам, когато съм с други хора на маса, а не искам да я карам да се чувства неудобно.

  11. Интересното явление в България е това, че хората даже и да са заплашени от уволнение и ясно да осъзнават това, отново не желаят дори да погледнат, а камо ли да те изслушат за нова бизнес възможност.

  12. Ивелина Атанасова says:

    Как мислиш, Радостин, дали това е следствие от обществото, в което живеем, манталитет, исторически обусловено или образователната система е виновна – прекалено теоретичното обучение ни учи по-скоро да осъждаме и оценяваме поведението на другите, отколкото да действаме за успеха си?

  13. Гергана says:

    , И аз съм попадала на такива хора, в началото и моя стремеж беше да говоря с тях, да ги стимулирам, да помогна, но реакцията им винаги е една и съща- подозрителност,недобронамереност и …вълшебството изчезва. Както е казано: ” насила можеш да вземеш, не можеш да дадеш” :)

Switch to our mobile site