Aside

Social Media Policy: Отличителният белег на професионализма

“Потребителите имат повече власт, отколкото когато и да е било. Да се отнасяме с тях сякаш те нямат значение не дава резултат.”

Сет Годин

 
Корпоративният правилник със забрани и порядки за комуникация в социалните мрежи или т.нар. “Политика за поведение в социалните медии” става все по-популярен с нарастване популярността на социалните мрежи. Едновременно с това, политиката на поведение в социалните мрежи е възхвалявана и отричана!

Бумът на социалните мрежи е безспорен факт – пием кафето си с Facebook по-често, отколкото с половинката до себе си, а Google знае за нас повече и от родната ни майка.

Рисковете, които крие управляването на подобен обем от информация и струпването на милиони потребители на едно място, всеки от които носещ с профила си и различните социални роли, които „играе“ в обществото, не са за подценяване. Това предизвика редица международни компании по света да разпишат свои „правила за поведение в социалните мрежи“, които да защитят корпоративните им интереси и да ги предпазят от потенциално „уронване на имиджа на компанията“, предвид присъствието на служителите им там.

Реакцията в България  беше да се забрани достъпа до социалните мрежи. Поне, в работно време. Оказа се по-лесно да бъде забранено на служителите да използват Facebook , вместо да бъдат обучени как да го правят!

Съвсем очаквано беше правилата и забраните да предизвикат негативна реакция.

А колко по-лесно щеше да бъде, ако вместо забрани, всяка компания имаше своя стратегия за използването на социалните мрежи!

Социалните мрежи не са просто поредният „модерен“ маркетинг инструмент, те притежават изключително силен заряд и са в състояние да създадат емоционална ангажираност с бранда, да провокират лоялността на потребителите. Каква по-добра дългосрочна инвестиция от това?!

Потребителите купуват със сърцето си, с емоциите си – разумът провокира единствено заключения.

Никога не са ми допадали нито правилата, нито рамките, нито ограниченията, които те поставят, но когато комуникацията провокира публични изказвания от типа “Я пръдни малко, за да ти олекне …” и това се превърне в скандал, уронващ имиджа на световна марка, тепърва прохождаща на нов пазар, какво е решението?

Ако сте изправени пред решението тепърва да създадете „политика за поведение на служителите в социалните мрежи“, нека тя бъде стратегически ориентирана, нека носи духа на компанията, емоцията на връзката с потребителите, да показва посоката на развитие на компанията и да звучи като препоръка, а не като отрицание и наставление.

Правилата и забраните, наложени поради недоверие и страх на мениджмънта в професионализма на екипа му, водят единствено до негативна реакция и отричане.

About Ивелина Атанасова

Ивелина Атанасова е експерт дигитален маркетинг и онлайн медии. Oсновател и собственик на онлайн медията за web 2.0 маркетинг и бизнес новини NewTrend.bg.. Блогър. Консултант.

, ,

Comments

  1. Явор says:

    Ивелина,наистина ли мислиш,че през работно време хората като са във Фейса и си цъкат в страницата на компанията.Няма лошо да се обучат кое как е но 98%от хората не са за това в социалките.За това и им забраняват,защото не работят.Правилното е да си има човек за тази дейност,а другите даси гледат работата.

  2. Здравей, Явор, искрено се радвам, че се включваш с коментар по темата. Питаш ме дали мисля, че служителите влизат във Facebook, за да популяризират компанията, за която работят – не. Прекалено наивно е. Но вярвам, че когато те са обучени и когато компанията поддържа висока корпоративна култура, когато отношенията работодател – работник се градят на база доверие и служителите идват с любов в офиса, тяхното присъствие в социалните мрежи – чрез личните им профили, единствено може да надгради имиджа на компанията, за която работят и да популяризира името й. Социалните мрежи създават диалогичност, създават емоции и ангажират потребителите, освен това те предпочитат да си говорят с хора, а не с марки. Дори компанията да има специалист, който да поддържа социалните профили, което е винаги препоръчително, добре е той да бъде известен, хората да знаят кой стои зад корпоративното лого – компанията трябва да има лице. Представете си ако тези лица са пет, ами десет? Колкото са повече, толкова е по-добре – диалозите стават по-цветни, вдъхновението никога не угасва, а и всеки достига до различен клас потребители.

    Държа да уточня, че за да не става свободата свободия, корпоративната култура и традиции, както и вътрешно-корпоративните отношения играят съществена роля …. моля, писанията ми да не бъдат разглеждани като общовалидни и от гледна точка на една, единствена плоскост. Вярвам обаче категорично, че забраните не водят до нищо градивно, отрицанието – също, нито в живота, нито в бизнеса, нито в професионалните отношения.

    Кажи ми, ти искрено ли вярваш, че когато служители не са във Facebook, те работят плътно 8 часа от работния си ден без да се разсейват, без да губят минута ценно време и вярваш ли наистина, че това е пълноценно осъществена работа … особено ако е свързана с психическо натоварване и интелектуален труд?

Switch to our mobile site